Истинските Робинзоновци – историите, който спомагат на Дефо за написването на романа му
Героят на Даниел Дефо, Робинзон Крузо, е напълно невероятна персона. Попаднал в критична обстановка, той не губи наличие на духа, а черпи сили от вярата си в божественото божество. Робинзон постоянно се обръща към Бог а и именно в религията той намира отговори на вечните въпроси за душата и истинската същина на човешката природа. Романът на Дефо, несъмнено, ненапълно романтизира действителността: същинските моряци, които трябвало да оцелеят в подобни условия, преди всичко се грижели за по-насъщни потребности.
Дефо употребява сюжета за човешката изолираност, с цел да сътвори същински честен християнски разказ – само че до момента в който пишел своя Крузо, той трябвало да се запознае с опита на напълно същинските „ Робинзоновци “. Смята се, че основният воин има за първообраз неколцина разнообразни моряци, които са претърпели злополуки на необитаеми или населявани от диваци острови.
Александър Селкирк. С мята се , че главният първообраз на Робинзон Крузо е Александър Селкирк, шотландски мореплавател и пират, прочут със своя обезверен и непокорен темперамент. Той е роден през 1676 година. Понеже н е желаел да стане обущар като татко си, младият Александър избяга л от къщи и станал моряк. През 1703 година се включил към корсарите на Уилям Дампиер.
С ледващата година Дампиер повел експедиция към бреговете на Южна Америка, където моряците му трябвало неведнъж да се бият с французи и испанци. Непосредствен пълководец на Селкирк, който към този момент заемал поста боцман, бил капитан Томас Страдлинг.
Когато зародил конфликт между Страдлинг и Дампиер, капитанът решил да се отдели от експедицията . Така п рез септември 1704 година корабът на Страдлинг „ Сенк Пор “ хвърлил котва край бреговете на Мас-а-Тиера, един от островите на архипелага Хуан Фернандес, на около 670 км. западно от брега на Чили. Селкирк влезнал в спор с капитан Страдлинг: той настоява л за ремонт на кораба, убеждавайки екипажа, че по -нататъшното корабоплаване със сериозни те повреди по корпуса е невероятно. В прист ъп на гняв Селкирк подхвърлил небрежна та фраза, че е по-добре да остане сам на този остров, в сравнение с да плава на развален транспортен съд. Страдлинг, много изтощен от избухливия си асистент, му дал мускет, брадвичка, гърне, нож, Библия, семена от растения, малко храна , два фунта тютюн, бутилка ром, някакви облекла и му предложи л да остане на острова , щом така иска. Александър скоро се опомни л и помоли л капитана да го върне на борда , но той отказал. Корабът отплавал, оставяйки Селкирк сам с оскъдното му имущество. Впоследствие корабът наистина потопен, както предполагал шотландецът , и към половината екипаж починали.
Ос тровът бил ненаселен, само че моряци и различен път били спирали тук , с цел да извършат поправки и да налеят прясна вода. Затова Александър се надявал , че скоро на острова ще спре някой британски транспортен съд и той ще отплава с него , откакто прекара няколко седмици или месеци на острова. Н о хоризонтът все оставал запустял .
Освен самия Александър, единствените живи същества на Мас-а-Тиера били кози, котки и плъхове. Постепенно той опитоми л дивите котки, хранейки ги с козе месо и те почнали да посещават жилището му все по-често, отблъсквайки орди те гризачи.
Морякът се хранел с риба, раци, козе месо, кокосови орехи. Дрехите му се износили и той си ушил пелерини от кози кожи, правейки дупки те за шиене с пирон. Няколко пъти на острова слизали испанци, само че тъй като тогава те воювали с англичаните, Селкирк предпочитал самотния живот на острова пред испански плен.
Накрая, на 2 февруари 1709 година той видя л дълго чакания британски транспортен съд – „ Херцог “ с к апитан Уудс Роджърс. Капитанът записал в корабния дневник, че екипажът му намерил на острова шотландски моряк, който живял тук сам 4 години и 4 месеца. Според Роджърс по това време Селкирк приличал единствено на сходство на човек – толкоз мощно бил космат. Капитанът също по този начин отбелязал, че Александър развил огромна физическа мощ, тича л необикновено бързо и практически не запомнил да приказва британски. „ За нас беше мъчно да го разберем, той като че ли изговаряше единствено половината от думите “, написа Роджърс. Въпреки това Селкирк съумял да опише на екипажа на „ Херцог “ своята невероятна история. Не е известно дали са щели да му повярват, ако не бил Уилям Дампиер – същият капитан, който командвал тогавашната съдбовна експедиция. Сега Дампиер бил член на екипажа на кораба на Роджърс – точно той разпозна л в косматия дивак тогавашния си зависещ. Селкирк оказа помощ л на моряците да уловят кози, г отви л им яхния и ги хранел с локални зеленчуци и плодове, за което Роджърс му бил доста признателен: екипажът му страдал от скорбут. Но к огато на „ Робинзон “ предложили храна от кораба, се оказало, че стомахът на Селкирк изцяло е изгубил навика за осолени хранителни запаси и не може да ги смила.
След завръщането си вкъщи, Селкирк се трансформирал в същинска звезда: във вестниците разгласили изявление с него, написали публикации. Във всяка кръчма го посрещали с наслада и го черпели , единствено с цел да слуша т невероятната история на живота му на пустинн ия остров. А през днешния ден два от трите острова на архипелага Хуан Фернандес се назовават Александър Селкирк и Робинзон Крузо.
Най-вероятно Даниел Дефо бил осведомен с историята на Селкирк, само че неговите свидетелства не били единствената основа за написването на романа. Друг евентуален първообраз е капитан Робърт Нокс, който бил покорен в Цейлон ( дн. Шри Ланка) през 1659 година от локалните поданици . Нокс прекара л 19 години като заложник и направил доста мемоари за особеностите на живота и традициите на хората там. Вероятно Дефо заимства л усещанията на Нокс, с цел да опише опита на Крузо в наблюдение то на диваците-човекоядци.
Смята се, че Хенри Питман е различен вероятен първообраз на Робинзон Крузо . Той бил хирург, изпратен в изгнание на Барбадос за участие в бунт. Докато се пробва л да избяга с лодка , която по-късно с е разрушила, Питман бил изхвърлен на брега на необитаем остров в Карибския архипелаг. След като живял там известно време, Питман съумял да се върне назад в Англия, след което разгласява л история та за своите завършения. Някои откриватели считат, че Дефо може да е бил персонално осведомен с Питман, заради което писателят е получил информация от първа ръка. Освен това, обособени обстоятелства от биографията на Питман употребява и Рафаел Сабатини в фамозния си разказ „ Капитан Блъд “.
Едно е несъмнено: Селкирк, Нокс и Питман не са единствените моряци, които се били озовали по различно време на необитаеми или населявани от диви племена острови – в ерата на морските експедиции и открития имало доста сходни истории, и Дефо, несъмнено, употребявал различни източници за своята книга.
„ Робинзон Крузо “ е една от ключовите и основополагащи произведения на класическия британски разказ. Тази история не е просто управление за оцеляване на пустинен остров – но и дълбок метафизичен книжовен етюд, който споделя за придобиването на същинска религия посредством връщане на човек а към изворите на едно просто битие, към момента неразвалено от цивилизацията.
